Степени на самотата

Миле Стоич е поет, който представлява както хърватската, така и босненско-херцеговинската култура. Като творец на нашия красив южнославянски език, той със сигурност принадлежи към този литературен кръг. Въпреки това, неговата самота, песимизмът и меланхолията в произведенията му го определят също като средноевропейски автор.

Според Валериян Жуйо, Миле Стоич се стреми да разкрие истината пред света и да я спаси чрез своята поезия. Той обаче осъзнава безсмислието на тези усилия, тъй като пътят към абсолютната истина не съществува. За него поезията служи най-вече като пространство за изповед и историческо свидетелство.

Роден през 1955 г. в Драгичина, Босна и Херцеговина, Миле Стоич завършва философския факултет в Сараево и работи като редактор и журналист. По време на войната е принуден да напусне страната си и след миграцията преподава във Виенския университет. През 2005 г. се връща обратно в Сараево, където продължава да живее и твори. Автор е на над тридесет книги с поезия, проза и есета; носител е на множество литературни награди включително маслинов венец от фестивала Croatia Rediviva през 2019 г., присъден за цялостното му творчество. Произведенията му са преведени на различни европейски езици; българските читатели познават стихосбирката "Небесен пансион", публикувана от „Панорама“ през 2011 г., а през последните десет години издаде още две стихосбирки - "Това, което остана от нас" и "Ще дойдат други". През 2021 г. представя сборник със свои стихотворения под заглавие "Музи и Еринии".