По бреговете на Нева

В края на 20-ти век в Русия се появява книга, която предизвиква огромен интерес. Тя е написана от поетесата Ирина Одоевцева и представлява удивително ярка и интригуваща колекция от портрети, събития, характери и стихотворения на поети от следреволюционната епоха. В нея читателите могат да открият редица значими имена от руския Сребърен век като Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок и Владимир Маяковски. Одоевцева била любима ученичка на Гумильов. През 1921 г., тя заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и остава там до 1987 г., когато на 92 години се връща в родния Петербург. Благодарение на впечатляващата си памет в „По бреговете на Нева“ тя възпроизвежда разговори, спорове и признания, които добавят нови нюанси към известни или по-малко познати фигури от руската литература през началото на XX век. Разказът й е изпълнен с възхита, любов и хумор; той позволява на читателите да усетят трудните времена в Русия - периодът обгърнат във глад и страхотии - когато са били създадени важни литературни произведения. Книгата е завършена в Париж през 1967 година, а първото издание в Русия излиза късно през 80-те години и веднага печели популярност сред читателите като „блестящо откровение“. Авторката отбелязва: "Пиша не за себе си, а за хората, които ми беше дадено да познавам" - подчертавайки великите поети от следреволюционна Русия с трагична съдба. Чрез своето творчество Одоевцева успява да ги запази живи в паметта ни - изграждайки им „неръкотворен паметник“ обратно във времето покрай реката Нева...