Старопланински легенди

„О, Боже, какво да правя!“ – викаше тя. „Той е мой син и е болен от чума! О, Боже!“ Непрекъснато се приближаваше до него и после се връщаше назад. Накрая, хванала се за косите и разплакана, избяга. Тогава Тиха тръгна към болния – Величко беше той; позна го веднага щом го видя. Наведе се над него, обърна лицето му към себе си и след това седна на каменното стъпало пред олтара, постави главата му на коленете си и започна да го гледа в очите. Булото й падна и закри техните лица. Отзад потъмнялата икона показваше Исус, който ги наблюдаваше с вдигната дясна ръка.

„През чумавото“

Йовков притежава медитативен характер; даже неговата експанзивност е вдъхновена от внушителния образ на могучето, който възниква при състояние на чисто съзерцание.

Владимир Василев

С новелистичната чувствителност на Йордан Йовков българската литература придоби изключителни художествени форми и заслужено място сред най-високите духовни нива.

Тончо Жечев

Неговият удивителен талант като разказвач преобразява всяко незначително нещо в нещо прекрасно.

Елисавета Багряна