Приспивна песен в Аушвиц

Историята е вдъхновена от реални събития, свързани със саможертва и могъществото на майчината любов.

„Кал, електрически огради и сладък мирис на смърт - това беше Аушвиц за нас, така остава в спомените ни.“
През една обикновена утрин през 1943 година Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите се чуват тежките стъпки на полицаи. Най-страшният кошмар става действителност - въпреки че тя сама има безупречен расов произход, нейният съпруг, талантлив цигулар с ромски корени, е заплашен с депортация в концлагер. Заповедта е категорична - Хелене може да остане свободна, но любимият ? и техните деца трябва да бъдат взети. Тя отказва да се раздели със семейството си и тръгва по опасния път към ада наречен Аушвиц.

Нейният германски произход и опит като медицинска сестра дават възможност на Хелене да започне работа с известния доктор Йозеф Менгеле. В рядка проява на милосърдие той й възлага задачата да организира детска градина и училище за децата от лагера. Сред неописуемото страдание тя успява поне малко да донесе топлина, храна и надежда на най-беззащитните сред тях. Тя ще се бори за тях както би го направила за собствените си деца.

Но времето е изключително мрачно - крематорийте продължават да поглъщат човешки души.
„Майките нямат идеологии. Децата ни са единствената ни кауза; те са нашето родно място. За мъжете убийството може да изглежда естествено в името на идеали, но за нас - тези които даваме живот - убиването за идеи представлява най-голямото престъпление срещу човечеството.”