Писма до сина ми

Незабравими учителю, скъпи приятелю,

Ти играеш изключително значима и положителна роля не само в моя академичен път, но и в живота ми. През годините често съм си спомнял за теб. Твоите насърчения ме вдъхновяваха дори в най-трудните моменти, а съветите ти бяха безценни за мен през дълго време. Лекциите и текстовете ти ми показаха, че е възможно да се мисли и пише по различен начин сред ограниченията на късния социализъм, като ми предоставиха първоначалното разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! И липсва на българската наука и култура. Радвам се да знам, че и ти пазиш добри спомени от нашето общуване.

Поклон пред теб, скъпи maestro! Вълшебни са твоите passeggiate из Италия. Огромно удоволствие е с водач като теб да обикаляш тези ценни места, любими на всеки търсещ автентичност и красота, виждайки ги през твоя поглед в нова светлина.

Владимир Градев