Книга на безпокойството. Изповедта на един поет

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" от Фернанду Песоа е впечатляваща компилация от размисли, прозрения, импресии и поетични описания – интимен дневник и роман-изповед.

Тази значима прозаична творба беше публикувана изцяло едва през 1982 година и представлява върховно постижение на Песоа в света на литературата. Въпреки че много от текстовете са незавършени или само скици, произведението демонстрира майсторство в прозата и художествения стил, оригиналност, силна образност и дълбочина. То носи болезнен замисъл, мощно въображение и точни наблюдения – истински шедьовър на световната литература от началото на XX век.

Песоа работи над книгата почти през целия си творчески живот, започвайки около 1912–13 г. до 1934 г. Под влиянието на своята склонност към деперсонализация той приписва авторството й на своя полухетероним Бернарду Суареш. В писмо за него казва: „Личността на Бернарду Суареш не се различава съществено от моята; тя е просто орязана версия мен самия - без разсъдък и емоции“.

Въпреки липсата на ясна граница между тях, Суареш все пак представлява друга страна на Песоа - "един познат чужд образ". Това е един вид Фернанду Песоа с отрицателен знак, който страда под натиска на декадентските идеи и търси утеха в мечтите си насред реалността чрез бягство от действителността и живота с горделив стоически скептицизъм.

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" разглежда анти-живота на Бернарду Суареш срещу фона на "истинския" живот на Фернанду Песоа такъв какъвто би могъл да бъде според неговите мечти.