Всичко е простено

В повестта с наименование „Всичко е простено“ се развиват две паралелни сюжетни линии, които се пресичат в края на историята.

Историята на Мая започва в навечерието на тринадесетия ѝ рожден ден, когато получава дневник. В него тя споделя своите чувства и преживявания от болката и забравата, която носи. Нейният разказ тръгва от самота и тъга, но постепенно успява да намери надежда.

От своя страна, Павел е представен в момент на махмурлук в дома на починалите си родители. Този дом служи като символ за неизживяното му минало и съхранява горчивината му. Скоро той ще има шанса да "поправи" счупеното си сърце и да прости – въпросът е дали ще намери необходимата сила...

Книгата предлага провокативна интерпретация относно трудността на Прошката след изпитани несправедливости и страдания. Прошката не означава забрава или безразличие; тя представлява начин за контролиране на болката, позволявайки ни да не бъдем зависими от нея. Защото един ден, когато оценяваме живота си, няма как да кажем: „Болях и затова не живях“.