Приключенията на Лиско: Червената шапчица. Дупката. Питонът

Нуждаем ли се винаги от Ловеца, за да спаси някого в труден момент? Може би истинското щастие е знанието, че имаш приятели, които могат да те извадят дори от най-голямата беда.

Можем ли да уплашим по-силните от нас, като демонстрираме липса на страх?

Борис Априлов разглежда важни теми с очарователната философия на Лиско в своята книга, която съдържа повестите „Червената шапчица“, „Дупката“ и „Питонът“.

***

Докато има деца, приказката за Червената шапчица ще продължи. Но какво става ако Ловецът реши да не се занимава с лошия Вълк и вместо това тръгне на лов за зайци?

Ще успеят ли Димби и Домби, които мечтаят за нещо различно и искат животът им да бъде изпълнен с риск, пак да победят?

Или може би Мокси няма намерение да търпи съмнителни момичета, които сами идват при него и твърдят, че отиват при баба си?

Читателите знаят – Лиско ще вземе инициативата в свои ръце. Дори когато малко се страхува, той винаги е готов да помогне на тези в нужда. Не само когато става въпрос за невинни момичета с червени шапки; но също така когато завистливата Къртица задържа приятелите му или пък при слухове за избягал питон.

***

Цитати от книгата

„– Не мога просто да разбера децата – призна Мокси. – В приказките ядат деца и баби; режат кореми и ги пълнят с камъни... И все пак...

– Какво 'все пак'?

– И все още разказват историята.

– Докато има деца, приказката за Червената шапчица никога няма да изчезне... Но другите могат да разсъждават по този въпрос. Ние сме тук ,за драматизация.“

***

„– Така те желая – успокои се Мокси. – Да станеш по-мъдър... Аз лично нямам доверие на такива съмнителни момичета , които идват без покана и казват ,че отиват при баба си… Знаем какви са тези баби.“

***

„– Вероятно е така – потвърди Лиско. – Но защо трябва единствено той (Ловецът) да ни спаси?... Най-важното: редно ли е просто седиш там чакате някакъв ловец ?

– Той не е просто "някакъв" - възразява Мокси - а точно определен ловец! Черно-бяло го пише!

– Да обаче само в приказките.

– Да ама както виждаш всичко следва модела на приказката!

– Да но както виждаш нашият ловец отсъства ; ние губим време ... Просто няма смисъл…

— Урокът е : недейте разчита само на Ловеца !

— И трябва самостоятелно …Така ли ?

— Именно ! — прозина се Лиско.“