Човекът, който плаче от смях

Героят Октав Паранго, който е алтер-егото на автора, в първия роман е рекламист, във втория – ловец на модели, а в третия става хуморист и участник в сутрешно радиопредаване. В тази нова изключителна сатира Бегбеде, известен със своята склонност към хумор, разкрива „диктатурата на смеха“ и описва общество, където „смешното е задължително“. Той критикува комикопопулизма, който се практикува от много негови колеги и политици като Доналд Тръмп – водещ на телевизионно риалити шоу и достигнал до Белия дом, както и Борис Джонсън – наричан „клоуна Бо-Джо“, станал министър-председател. Със своето остроумие и занимателност Бегбеде ни води през безобиден хумор към по-дълбоки теми чрез ирония и сарказъм, за да стигне до момента когато смехът започва да носи сълзи.