Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции в българската скулптура

Интересът към примитивизма в българското изкуство се появява през 70-те години на XX век. Тази тенденция е реакция срещу потискането на естествените стремежи в художественото творчество и основополагащите човешки ценности. Художниците, следващи примитивисткия стил, виждат наследството от древността като мост към духовното измерение. За тях примитивните форми напомнят за истинската същност на термини като съзидание, жизненост и изкуство – думи, които започват да губят своето значение и да се превръщат в просто лозунги на времето. Затова завръщането към примитива символизира връзка с корените на творческия процес. Там изкуството винаги е имало единствена цел – да обедини разпадающия се човек, подложен на хаоса.

***
Дона Стоянова завършва Националната художествена академия през 2008 година със специалност „Скулптура" при проф. Ангел Станев. През 2012 година придобива докторска степен по изкуствознание и визуални изкуства. В момента преподава предмета „Примитивизмът и изкуството на XX век“ в Националната художествена академия. От 2016 година е член на Съюза на българските художници и активно участва в национални и представителни изложби.