Шипка (второ издание)

В последния роман от трилогията оцелелите герои на "Левски" и "Бенковски" се срещат. Яна Язова, вдъхновена творчески, описва финалната среща между игумения Евпраксия и Куртчу Осман.

Докато башибузуците извършват зверства – убиват, изнасилват и запалват Горния метох, красивата Серафима поема към Шипка. Там тя взима участие в жестоките сражения заедно с Делича и Стоян Илийка.

На върха се сбъдва предсказанието: Серафима намира покой едва когато залезе полумесецът.

Яна Язова (1912 - 1974) е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, българска писателка. Родена е в Лом през 1912 година; баща й Тодор Ганчев е доктор по философия, завършил в Цюрих, а майка й Радка Бешикташлиева произхожда от известен търговец в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.

Още като гимназистка през 1930 г. Яна носи своя тетрадка със стихотворения при проф. Александър Балабанов, който я нарича Яна Язова. През 1931 г. публикува първата си стихосбирка „Язове“, следвана от още две. Постепенно преминава към прозата с романа „Ана Дюлгерова“, разглеждащ трудностите за промяна в България. След него пише романът „Капитан“ (1940), който разказва за наркотрафика и проституцията – първият такъв български роман. По-късно нейният издател попада под съдебно преследване от Народния съд и загива.

След 1944 г., след отказ да участва активно сред писателската общност, която лобира новата власт, тя се омъжва през 1943 г. за инженер Йорданов — успешен ръководител на радио „София“, живял дълго във Франция и заможен мъж; той умира през 50-те години.

През 1960 година Янa излиза от изолацията си с предложението на ръкописа на романа си “Левски” до издателство “Народна култура”. В началото те проявяват интерес към произведението й; обаче директорът Пелин Велков по-късно съобщава незадоволително решение относно публикацията му.

Животът на Яна Язова е изпълнен с драма — това допринася както за популярността й така и за скандала около връзката й с профeсор Балабанов. Важно е да споменем какво място заемаше нейното творчество: въпреки че продължава да твори до смяната на режима през 1944 г., тя почива през 1974 г., но кариерата й приключила именно тогава оставайки неразбрана дълго време след смъртта си при мистериозни обстоятелства вкъщи; открити са множество неиздадени исторически романи след кончината й . Няма как да не отбележим обвиненията спрямо един утвърден български автор относно плагиатството върху историята за Левски — противодействието идва чрез Петър Величков , който започнал постепенното публикуване под собствено име в литературното списание “АБВ”, а впоследствие тези текстове стават достъпни като цели томове продължаващи да бъдат преиздавани до ден днешен.