Приют за щастливи

"Приют за щастливи" - история, изпълнена с любов, лудост, дворцови балове и нарастващия фашизъм в Европа.

Този роман представлява третата част от четирилогията "Памет", написана от Неда Антонова, след произведенията "Войната свърши в четвъртък" и "Не умирай вместо мен". Тя разказва романтично-героичната биография на българския народ през периода на Възраждането до 30-те години на ХХ век.

Сюжетът се развива през 1923 година в Плевен. Лятото е време на терор след потушаването на Юнското въстание.
Действието проследява двама главни персонажи: майка и син Рогозанови.
Ясен е студент по право, който губи разсъдъка си по време на инквизициите в плевенската казарма.
Сияна - красива и заможна дама, затънала между реалността и фантазията относно любовта си - страда от трагичното наследство като майка.
И двамата търсят спасение извън пределите на България – намират го в психиатричната клиника при д-р Мун близо до Женева – истински убежища за нещастници от целия континент.
Но разрешението за проблемите им идва обратно в България. Защото нашето място за утеха не е географско положение, а времево измерение - времето, което сме принудени да изживеем.
На пръв поглед романът завършва оптимистично. Но дали действително е така?