Нежната спирала

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорие. Бяхме няколко души, тясно натъпкани в дъсчен сандък – едни седяха обърнати към конете, други с гръб, а трети се бяха настанили странично. Всички бяхме измръзнали и уморени. Върнахме се от лов, завити в шалове, с повдигнати яки и нахлупени шапки или гугли, така че лицата ни почти не се виждаха. От под шаловете и гуглите излизаше пара от дишането на хората и конете. Когато човек пътува със шейна, бързо започва да чувства студа; той прониква навсякъде по тялото му, очите започват да сълзят и природата около него изглежда враждебна. Небето над нас беше сиво; отляво на шейната имаше гора сивееща, а вдясно се разстилаше леко наклонена равнина покрита със сняг.