Избрана проза

„Патетичното или фанатично подчертаване на загадъчността не ни помага да напредваме. Всъщност, единствено когато откриваме загадките в ежедневието чрез диалектическа перспектива, успяваме да ги разберем – тя възприема обикновеното като трудно достъпно и трудното за достъпване – като обичайно…“ Наследството на Валтер Бенямин, считан за един от най-значимите мислители на ХХ век, включва множество страници художествена проза, която често черпи вдъхновение от неговите автобиографични бележки и уникални наблюдения върху детайлите както от миналото, така и от настоящето.

По време на живота си австрийският писател Хуго фон Хофманстал е наричал част от текстовете му „напълно несравними“, което не се дължи само на намаляващия блясък на тогавашната немскоезична критика. Свободният поток на мисли понякога случайно достига до образи сънливостта и тази будност получава награда с прозрения (може би дори с моменти на „озаряваща скука“).

Настоящият сборник съдържа предимно прозаични произведения написани през последните десет години от живота на Бенямин. В тези малко познати страници можем да намерим не само характерните му идеи, пронизани с ирония, но също така изключителната чувствителност при опознаването на живота (Хана Аренд отбелязва дарбата му "да мисли поетично", а Сюзън Зонтаг акцентира върху факта, че Бенямин успешно "очертава" духа).

С основание може да се твърди, че преоткритията около Бенямин ни отвеждат далеч извън легендите свързани с него.