Да говорим за смъртта

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-влиятелните личности в областта на психоанализата, както във Франция, така и по света. Тя е последователка на Фройд и близка сътрудничка на Жак Лакан, като успява да заеме уникално място в научната общност. В над тридесетте си публикации основно се фокусира върху лечението и възпитанието на деца, а част от тях разглеждат теми свързани с женствеността. През 1985 г. тя изнася лекция по необичайна за нея тема – смъртта и начина, по който я възприемаме: как я разбираме, как мислим за нея и как можем да обсъждаме този въпрос с другите и децата.

Ето някои нейни наблюдения:

Може би е напълно оправдано да считаме смъртта не за събитие. Не става дума за преживяване, което ще изпитаме сами – никога няма да присъстваме на собствената си смърт, точно както не сме били свидетели при раждането си.

Как реагират децата когато говорят за смърт? Те започват да се интересуват от тази концепция още в ранното детство и ние трябва активно да им говорим за нея още тогава. Обикновено споменават смъртта във връзка с животно. Всеки родител или учител е виждал реакцията на дете при първия сблъсък със загуба; те казват: „То просто лежи!“, а ние обясняваме: „Защото е умряло“. На това те питат: „Какво означава това?“, а ние често оставаме без думи относно отговора."