Готово е сърцето ми

Книгата представлява компилация от статии, свързани с богословие и публицистика. В нея се отбелязва, че основната характеристика на съвременната демокрация е принципният отказ от цялостен светоглед. Политиката вече не може да изведе основополагащи принципи в живота; тя е просто игра на конкретни интереси, баланс на сили и компромиси. Икономиката функционира независимо от политическите структури, а политическото равенство коегзистира с дълбоко икономическо неравенство.

Днес особено ясно се вижда разривът между словото и делото: докато декларативно продължават да се проповядват идеи за свобода, равенство и братство, всъщност доминират откритите интереси. Общественият морал (също толкова активно деклариран) често кореспондира с лична аморалност. Частният живот на индивидите може да противоречи поразително на тяхното обществено поведение. Няма нужда от мирогледна пълнота — вместо това хората успешно я заменят със стратегически разбирания и внимателно пресметнати интереси.

Какво обяснява тази странна фрагментация в демокрацията? Тя изглежда като забравило своето сродство същество, което е загубило връзката си с ценности като християнската култура и нравственост — именно те са формирали нейния произход. Демократичният мироглед днес няма стабилни корени или централни идеи; той прилича повече на случайна комбинация от подчинени твърдения без главно изречение.

Тази разпокъсаност оформя тип човек в демократичното общество — такъв индивид най-общо няма религиозни убеждения; неговата социална активност не почива върху обща идея или дълбока концепция, а личният му живот остава отделен без връзка нито с религиозните задължения, нито с обществени ангажименти. Както всеки индивидуален член на демокрацията е механично свързан чрез случайности или противоположности, така самият демократски организъм изглежда лишен от гръбнак и ясни граници.