Пътят на шпионина

Прозата на Румен Тодоров не е особено популярна и обичана от българските читатели. В две трети от творбата му "Пътят на шпионина" авторът изгражда повест, в която с ирония се критикува цитатничеството, а също така се разобличават явления като връзкарство и фанатизъм – характерни за предишния режим. В последната част (след бурята на пояснителните бележки) той разглежда развитието на цивилизацията на знанието, усвояването на новите европейски ценности и внедряването на нови водомери. Определянето на жанра на тази книга е сложно; макар че множеството персонажи я правят подобна на роман, липсата ѝ на ясна фабула я отличава от този формат.