Цветове и множества

"... Мъглите, пустинята и цветовете — черно-белият контраст; скалите, зъберите, камъните, пясъкът и водата; кладенците и палмите, както и пътищата с домовете. Всичко това представлява разчленяването на преживяното от мисълта, което започва да се трансформира в бдение зад хоризонта на времето. И там е онзи далечен глас в извиващото се небе; болезненият звук на неизживяната тъга, която търси следи към човека – потопен в ненадейната болка: учуден и готов за примирие. Когато думите му незабелязано стават падащи звезди и сложността на съществуването изчезва; множествата сред нощта и красотата на приветливия слънчев модернизъм в бетонния град — а също така отчуждението на глобалния жител, параболите в магическите стръмнини на планината. Затъмненията — дали са слънчеви или лунни — земетръсите и думите с тяхната прозрачност и яснота; мигът когато сянката се разтапя върху пулсацията на своята празнота: през близост та любов до желанията, носталгия по единството - цялостния свят и обединяващия опит във вихрите от чувства и душевна буря. През истината за миналото: изпълнено с неспокойни въпроси без отговори - стигайки до горещото битие без край; суров, прекрасен поетът слуша вятъра със замислено лице..."