Литература на края на света. Критически есета

Книгата, написана от Златко Ангелов, е много скандална и в същото време доста искрена. Тя разглежда настоящето на българската литература и авторът, живеещ в чужбина, изразява своите мисли без задръжки. Обложката беше забележима, но решихме да я оставим извън текста. Проучването предизвиква значителен резонанс.

В него се акцентира върху младите и талантливи български писатели-емигранти, които творят на чужд език и са се утвърдили на литературния пазар в страните, където пребивават. На немски пишат Илия Троянов и Димитър Динов (живеят във Виена), френски - Ружа Лазарова (пребивава в Париж), а на английски – Капка Kassabova (живееща в Единбург) и Мирослав Пенков (със седалище в Тексас). Основните теми за тях включват личните им спомени от комунизма – период, който някои от тях почти не помнят (както е при Троянов). Писателите запълват празнотата на западната култура с критични или носталгични разкази относно социализма; те предоставят важна информация за опита през този режим. Въпреки това обаче по основния критерий за принадлежност – езика – те не могат да бъдат считани част от българската литература въпреки че произведенията им съдържат българско съдържание. Те представляват нещо повече от просто туристически наблюдатели; вместо това техният поглед към България идва след години отсъствие. Проблемът обаче остава дълбок: докато повдигат само повърхността на националната идентичност чрез своето творчество, те пропускат възможността да покажат как точно обществото е преминало през комунистическите години.

Тези млади автори избягват факта, че времето за националната литература вече е минало според тяхното мнение; твърдят също така че културите свързани с тази концепция не са напредничави. С все повече писатели с българска произход пишещи на различни езици - това променя представата ни за българската култура поне малко до момента назадничаво възприемане.
Лично аз вярвам в успеха им и очаквам той да бъде продължаващ; но той ще остане индивидуален успех без принос към родната култура или познанията ни относно националния характер у нас.
Литературата представлява характери оживяващи фактологията по драматичен начин. Освен всичко друго тези автори явно все още не осъзнават един голям риск: откъснати от корените си като част от националното общество те скоро ще разберат колко лесно може да се изчерпят източниците им вдъхновение — резултатът ще бъде постепенно интегриране сред многобройните други книги присъстващи досега по препълненото книжно пространство както тук така и навсякъде другаде.
В България почти няма конкуренти — новопристигналият контингент получава многократно увеличаваща се конкуренция глобално.
Един потенциален подход би могло да бъде засилване тематично именно спрямо характеристиките на страната където живеят — но то вече би било прекалено закъсняло т.к те сами вече знаят кой са станали след престоя си там.
Темата около комунизма определено има краткотрайна стойност; ключовете към България винаги остават актуални."