Вълчицата излиза привечер

Историята е сурова и мрачна, но понякога в нея проблясват слънчеви мигове. Малко са хората тук, които я помнят, а едва ли ще попаднете на тях. И дори да ги срещнете, е малко вероятно те да искат да споделят опитите си. Най-често просто ще свият рамене, с недоумение ще ви погледнат и ще продължат напред. Тази история обхваща три времеви измерения – минало, настояще и бъдеще. Някои нейни части вече са безвъзвратно отминали. Други ни догонват бавно, докосвайки ни нежно по рамото и предизвиквайки у нас желание за обръщане към тях. Когато се загледаме в очите им, усещаме трепет. А идващите събития нетърпеливо ни теглят напред към неизвестното бъдеще. За мнозина би било най-добре написаното от мен завинаги да остане зад гърба им...