Под африканското слънце

През февруари 1984 година, на здрачаване, се връщах по прашния път към Накуру след дълго и изморително сафари в източноафриканската рифтова долина. Такива приключения бяха важна част от интересния ми живот като инженер в Кения. Но този път не само че се прибирах уморен и изпълнен с впечатления, но също така носех нова идея в ума си. Докато шофирах часове наред, успях да съчиня кратка история, която се развиваше на местата, които току-що посетих. В момента, когато стигнах до хотела, веднага хванах лист хартия и написах черновата на първия си разказ: „Приятел в нужда“.

Отне ми доста години да завърша тази творба. Основният проблем беше несигурността относно езика за писане – бях загубил литературните умения на българския език отдавна и английският ми все още не бе достатъчно развит за амбиции като писател. Въпреки това продължавах да работя върху него (както и над новите разкази) както по време на престоя си в Кения, така и след това в размирната Югославия. Писането всъщност помогна за усъвършенстването на моите английски умения. Отново започнах да пиша на български през 2007 г., когато преведох от английски своята първа книга за Югославия „Балканска елегия“. С времето станах все по-уверен след публикуването на мемоарите ми „Живот между световете“ написани на родния ми език. Все пак имаше голяма разлика между описването на собствените преживявания и създаването на художествена литература; тази мисъл ме спираше дълго време да превеждам историите си обратно на български след публикацията им като електронни книги в "Амазон". Положителните реакции от читатели говорещи английски ме подтикнаха да опитам.

По време на този сложен процес не само че се сближих с майчиния си език, но осъзнах колко трудно е занятието преводачество. За мен преводът представляваше почти пренаписване наново познатите истории – сравнявах го със заснемането на нов филм базиран върху вече известен сценарий.
Литературните произведения често извлекат вдъхновение от личния опит или наблюденията на автора и рядко са напълно фиктивни; при мен обаче процентът фантазия е минимален най-вече що се касае до героите - те са измислени личности с характеристики взети от хора които познавам или срещал в Африка. Повечето главни герои не са африканци; смятах че нямам право (освен че няма как) да пиша от гледната точка именно техните култури или реалности - вместо това персонажите ми са чужденци участници във конфликтни ситуации типични за живота днес там. Аз самият съм преживял много подобни моменти – бедността сред градските слумове, криминалната активност във големите населени места , мизерията около лагерите за бежанци а също така корупцията разрушила основополагащи структури много държави.

Имам чувството ,че у нас темата относно трагедията посочена континентална Африка получава твърде малко внимание , а хората ни от благополучното Северно полукулние рядко проявяваме сериозен интерес към проблематиката там . Именно желанието да споделя своят опит натрупан през годинте жевееки там доведе до решението мои истории достигнат до вас .

Марин Троянов