Живо море от сънища наяве

Светът е пренаситен с новини за катастрофи и изчезващи видове, които малцина искат да прочетат. Животът изглежда като хроника на края. В една такава ситуация се намира възрастна жена, която е в тежко здравословно състояние. Анна и двамата й братя вземат решение майка им да продължи да живее - независимо от препоръките на лекарите и против желанието ѝ. Семейството им започва да се разпада, а реалността е опустошена от ужасяващите пожари в Австралия и Тасмания; дори самата Анна постепенно започва да изчезва. Първо губи пръста си, след това коляното - без болка и без никой около нея да забележи. Тя броди по коридорите на болницата и потъва в безкрайния поток от социални медии и чужди мечти.

В този разрушителен, но нежно написан роман Фланаган превръща екологичната криза в притча за човечността и мимолетната красота на света. Историята разглежда теми за загуба и надежда, любовта, както и чупливостта на телесните ни обвивки и душевност. И оранжевокоремчестите папагали все още летят над пепелищата като последен символ на чудо.