Дългият път към дома - Кн.3 Магнолия Паркс (с цветни порезки)

Годините се увиват около нашите глезени като листа, носени от вятъра, а ние сме любовници през есенния сезон под дърво, което изсипва оранжеви цветчета и съжаление. В този момент все още принадлежим един на друг, а времето ни обгръща като безкрайност, която някога смятахме за наша собственост, но вече не е така, тъй като той унищожи и двама ни.

Биджей Балънтайн е променен човек. Той вече не употребява наркотици, не пие до загуба на съзнание и не спи с всяка срещната жена. Но има едно нещо, в което Биджей остава непроменим – когато е в присъствието на Магнолия Паркс, всичко около тях се трансформира. Нехармоничната им връзка винаги ги привлича един към друг с невидима сила. Биджей става хищник, докато Магнолия играе ролята на луната – тя го омагьосва откакто той беше петнайсетгодишен.

След завръщането й от Ню Йорк техните бурни отношения отново предизвикват интерес сред лондонското висше общество. Нито новият партньор на Биджей, нито мафиотът в леглото на Магнолия могат да им попречат да попаднат под властта един на друг пак. Най-голямата пречка между тях обаче остава неизменна - те самите: тяхната дълбока неприемливост помежду им; прикритата ранимост; инатът и тайните от общото минало ще бъдат разкрити.

В Свещеното писание пише как любовта проявява търпение и нежност без ревност или злонамерен умисъл. Но за Биджей и Магнолия ситуацията изглежда различно – за тях любовта все още представлява проклятие.