Към езерото

След "Граница", Капка Касабова продължава своята Балканска четирилогия с произведението "Към езерото". Тази книга разглежда Охридското и Преспанското езеро, както видимите, така и невидимите граници, семейната памет и териториите, в които личната съдба е неразривно свързана с голямата история.

Езерата Охрид и Преспа са едни от най-древните в Европа. Въпреки че те са свързани чрез подземни води, политическите граници ги разделят. Разположени в планинския триъгълник между Северна Македония, Албания и Гърция, тези места имат дълга история на пътища, църкви, миграции, империи и конфликти. Касабова се завръща към тях с цел да открие корените на майчиния си род; обаче пътешествието бързо прераства извън рамките на семейството.

По време на своето пътешествие тя събира историите на хората чийто живот е повлиян от езерата: рибари, монаси, лечители и поети – наследници на изгнание или война. Наративите им съдържат лични болки и травми заедно с политически насилия; местните легенди преплитат древни вярвания със ежедневната устойчивост на живеещите в гранични райони.

"Към езерото" представлява не само изследване на един от най-красивите и страдалчески региони в Балканите но също така разказва как това място резонира у човека. С чувствителност към природата ,езика и паметта Касабова преобразява географията във философско преживяване. Това е история за раздялата както и връзката между хората; за наследствената болка срещу възможността за помирение; за тъмните аспекти на миналото стъпили върху светлината която все още се оглежда там.