Мистерията на живота

Основната грешка на човека се корени в момента, когато той е започнал да се отделя от цялостта на живота. Тогава у него възниква съзнанието за собственото "аз", което го дистанцира от околната среда. В резултат на това човекът изпитва страх и изолация. Желанието му да се върне към единството с живота поражда дълбок копнеж по нещо висше. Човек вярва, че духовните стремежи като Бог, Истината и Реалността ще му помогнат да се свърже отново с „цялото“. Но опитите му да постигне тази интеграция всъщност увеличават разделението му. Изолирането не е естествено състояние, но именно то предизвиква търсенето на начини за повторно свързване с природата. Природата на мисленето обаче често генерира проблеми вместо решения.