Диези и бемоли. Поезия

Тя преминава през традиционното разграничение между мъдрост и глупост, наслаждавайки се на откритията за невидимото, които представляват преслушване и дописване – натрупвания на очевидни истини, заслужаващи внимание поради тяхната променлива стойност. Процесът на връщане преосмисля живота като корени, спокойствия, ритми и спирания; той заговорничи относно радостите и разочарованията в него, налагайки преобразяване, чрез което всичко придобива своя истински характер и намира място в общата хармония. За Живка Симова този процес е удоволствието да разбираш реалността и загадките по свой начин и да ги отстояваш, превеждайки себе си към Другия - наречен от нея "думи, тяло, пръст".

Милена Александрова коментира предишната стихосбирка на поетесата "Приют за мълчания".

Живка Симова е родом от София. Завършила е българска филология през 1984 година. Работила е като репортер и редактор във вестниците „АБВ“ и „Век 21“, както сътрудничи на множество периодични издания. Тя има над 300 публикации в сферата на поезията, литературната история и критика в печатните медии плюс радиопредавания (в програмата „Христо Ботев“). Дебютира с книгата „Обичана и отричана: Книга за Евгения Марс“ (1998-2004) – единственото досега проучване върху живота і делото на една от първите български писателки жени. През 2000 година публикува сборника със стихотворения “Приют за мълчания”. Участва активно в научни конференции както литература́лни културни инициативи. От 2002 г., до днешна дата преподава български език και литература в 7 СОУ „Св. Седмочисленици” в столицата София. Членува в Сдружението на българските журналисти (СБЖ) а също така член е на Сдружението на българските писатели.