Предпоследен живот

"Предпоследен живот" е последният роман на известния Юз Алешковски, който също така е автор на песента „Товарищ Сталин, вы большой ученый", както и на прочутите повести и романи като „Николай Николаевич", „Кенгуру", "Ръка", „Смърт в Москва" и „Светлина в края на дулото".

Може смело да се твърди, че това мащабно произведение, което дебютира у нас преди всичко другаде по света, представлява върха на уникалната творческа дейност на един "гениален автор с феноменално чувство за езика" (според Бродски). Сюжетът започва в началото на 30-те години от миналия век и обхваща леко периода около перестройката, но най-вече годините на непрекъснатата гражданска война в Русия относно преразпределението на националното богатство и трансформацията от социалистически застой към мафиозен капитализъм.

Главният персонаж е Владимир Илич Дурак - чудо дете, което вместо да говори руски пред семейството си (дядо му е бивш служител от охраната на Сталин), изразява себе си чрез латинския и английския. Благодарение на своите забележителни способности и невероятна памет Владимир Илич натрупва значително богатство. Въпреки това различни престъпни организации – включително представители от старата съветска номенклатура и тайните служби – започват да проявяват интерес към него. Тогава той осъзнава, че единственият начин да оцелее е да изчезне.

„Всяка нова психологическа или художествена реалност за изкуството вече изглежда остаряла за следващия му представител," казва близкият приятел на Юз — Нобеловият лауреат Бродски. Но тези проницателни думи не важат за удивителната жизнеспособност на Алешковски; той успява подобно барон Мюнхаузен да надскочи собствената си сянка и освободи от тежестта на територията, която самият той утвърди през миналия век.

Освен със своя езиков майсторлък романът "Предпоследен живот" впечатлява с дълбочината си и библейската мъдрост в прозренията относно настоящето ни общество и бъдещето човечество. Това произведение представлява нова глава не само в творчеството на Юз Алешковски, но също така носи значение за прозата през XXI век — една лъжичка мед сред бурена гресa нашето време щеше просто да остане пълно само с катран."