На изток от Иван

В първо лице: „Има една любов, един брак и две скъпи същества – моите деца. Ролите ми са много и разнообразни, но аз оставам непроменена... Нямам детска мечта за принцеса – толкова много шекспирови кралици и само един Чехов. До тях стоят български селянки, Юджин О’Нийл, Дарио Фо и двете пиеси на Яворов. Най-сладък и труден е българският характер. Независимо дали е леко или трудно, живея живота си с удоволствие. Не мога да си го представя без театър и кино. А без любимия човек и децата? Напълно невъзможно…”

Сега, след като Иван не е тук, а аз окончателно се отказах от театралния свят и киното, остава само споменът за него и децата ми.
Всички племена са следвали пътя на слънцето; аз обаче поех в обратната посока - опитвайки се да избягам от болката си. Но не успях. Книгата "На изток от Иван", написана в „тежка чужбина”, представлява моя плач за него. Въпреки това тя носи светлината на най-прекрасното преживяване в живота ми.

Белла Цонева-Динкова