Антология на модерната италианска поезия

Ако XIX век е определян от развитието на модерната френска поезия, то италианската литература в този период заслужава да бъде разглеждана като важен етап с плодотворни изследвания и новаторски идеи, които оказват влияние върху целия XX век. Втората половина на века е особено значима не само заради продължаващото творчество на известни автори като Еудженио Монтале и Салваторе Куазимодо (двамата носители на Нобелова награда) и Марио Луци, но също така се появяват нови поколения творци. Представителите им – Андреа Дзандзото, Мария Луиза Спациани, Пиер Паоло Пазолини и Едоардо Сангуинети – както и родените след войната Маурицио Куки, Джузепе Конте и Чезаре Вивиани допринасят за обогатяване на вече установената традиция и поставят основите за бъдещи търсения. Тази антология ще запълни празно пространство в българската културна среда, тъй като след 60-те години насам няма било по-сериозно представяне на италианската поезия освен „Осем съвременни италиански поети“ от покойния Драгомир Петров, което беше важно явление за българската литературна сцена.