Теория на киното: Информатични и психоаналитични измерения

Неделчо Милев започва своята кариера на 18 години и е автор на повече от 2000 текстове, посветени на киното и театъра. Той има стотици научни статии, както и 18 монографии, книги и учебни материали, издадени на множество езици като български, руски, френски, немски и английски. През 1966 година защитава дисертация в Москва, която оставя впечатление у значими личности като Сергей Юткевич, Лев Кулешов, Виктор Шкловски и Юрий Лотман. Професор Юткевич подчертава важността на неговото творчество с думите: "Работата на Неделчо Милев представлява забележително явление". Сравнявайки го с известни фигури като Канудо и Базен, изследователят С. Дробашенко стига до заключението: "Той превъзхожда дори Гуидо Аристарко." По радиостанция Лондон Пиер Рув (Петър Увалиев) акцентира върху таланта му.

Милев завладява световната филмова общност по три основни начина:
На първо място създава Теория за психо-физическия монолог. Чрез нов поглед към литературния вътрешен монолог той анализира интроспективните образи в киното; така допринася не само за естетиката но и за психологията.
На второ място провежда задълбочен анализ на водещите тенденции в световното кино през 60-те години. Неговите интерпретации относно творците Фелини, Тарковски, Бергман и Куросава дават насоки за бъдещето.
И трето - той се противопоставя на догматичните възприятия от своето време.
Член-кореспондент Тодор Динов