Степния вълк

Основната тема в "Степния вълк" е самотата, възприемана като неизменна съдба, а усамотяването – като драстично отричане на реалността. В стремежа си да намери свобода и независимост, главният герой се оказва затворен в още по-тежки окови. Пътят към примирението е представен като пагубен.

Къде може аутсайдерът Халер да се свърже с обществото? Вече не в дома на професора; единствено старата кръчма остава място за събиране на огорчените, самотните и нещастните за кратко време, където те забравят проблемите си до следващия ден. Драмата на Хари е отражение на времето - Хесе акцентира върху това, че пътят към хуманността носи страдание. Цялата му проницателност е насочена навътре към себе си.

Вглеждането във вътрешната същност причинява болка, но също така облекчава мизерията, която светът причинява.