Такова синьо. Видимо и скрито/ Стихотворения

ПРИСЪСТВИЕ
Никога преди не бях виждал такова синьо.
То е синьо, което напомня на кръв и кожа,
на близкото дишане. Важно не е само самият цвят,
а онова синьо, което притежава по-дълбок смисъл.

От височината погледът се колебае и се пренася
в далечината. Затварях очите си
и осъзнавах: тук присъствието на синьото е осезаемо.
Има винаги някого около нас.

В новата творба на Палми Ранчев стихотворенията функционират като снимки, уловили руини от медитативност и обобщение. Книгата носи в себе си многозначителна простота и изтънченост в лаконизма на поетичния стил. Времето и вечността взаимодействат помежду си, за да подчертаят фината насмешка на текста. Личното "Аз" в поезията му отдавна е изразходвало своите сили в стремежа към спокойствие, а лирическият герой често говори за себе си чрез маските на пълното дистанциране. Еротичните искри и връзките между различните части на книгата представляват неловък опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт; те оставят чувство за безизходица с хладната си проницателност.