Парфюмът. Историята на един убиец/ тв.к.

Романът е публикуван на 42 езика и е разпространен в тираж от 15 милиона копия. „Парфюмът” разказва за страховитото същество Жан-Батист Грьонуй, което се ражда във Франция през XVIII век, „на дъното”. Неговата мечта е да създаде аромата на вечната жена, която Бог е замислил за любов и изкушение. Убийствата са само средство за постигане на желаното ухание. Историята поразява с ужасяващата си красота и привлича читателите.

Книгата оставя дълбок отпечатък – според Тайм Мегазин нейното влияние ще бъде осезаемо още дълго време.

Филмовият адаптация на „Парфюмът” стана сензация
Co-продукция между Франция, Испания и Германия
В главните роли блестят суперзвездите Дъстин Хофман и Алан Рикман.
Жан-Батист Грьонуй играе Бен Уишоу.
Главната женска роля изпълнява Рейчъл Хард-Ууд.
Режисьор: Том Тиквер
Бюджетът за филма възлиза на 50 милиона евро.
Само в рамките на първите 24 часа след премиерата му, той привлякло вниманието на 250 хиляди зрители и успяло да възстанови инвестициите още през дебютния уикенд.
Очаква се скоро филмът да бъде представен в България.

ПЪТЯТ НА „ПАРФЮМЪТ” КЪМ ЕКРАНА
ТОМ ТИКВЕР - режисьор (известен с Бягай Лола, Принцесата и войнът) открива романа „Парфюмът”, когато едва навършва 20 години. В онези времена той чете всичко без предразсъдъци; историческите книги не го интересуват особено. Но този роман го впечатлява с архаизма си и универсалността на сюжета – той усеща мрак при прочита. Според него книгата съдържа ослепителни описания от историята със силно драматично съдържание: раждането на бебе в рибарския пазар или уникалните убийства над идеализирани жертви завладяват умовете ни до крайност. За него Зюскинд показва жестока действителност, притегляща вниманието към голотата живота – настояща комбинация от нежност и трагедия.

На въпроса защо романът има такъв успех Тиквер споделя как всички четящи реагират индивидуално спрямо текста като свое лично пространство или тайна — подобно поведение имитират самотници като героя Грьонуй: ексцентричен аутсайдер с трагична природа.

Зюскинд вероятно предварително планира така читателят почти незабелязано стават съучастник в престъпленията на персонажа; те им позволяват да чакат неговото спасение въпреки яснотa относно неизбежността му за гибел. Освен това авторовият подход подчертава социална несправедливост: богатството позволява финес в ароматите докато бедният младеж чрез своето обоняние достига до своя шедьовър, оставайки звезда наподобяваща поп идоли с необичайности стремящи се към недостижим идеал.

Производственият процес налага огромни усилия - целият екип прекарвал много време в Грас – известния център за парфюмерия. Там работят най-добрите експерти-„носове”, сравними със способността музиканти имат спрямо слуха си; информацията идвала основно от тях.

Изборът на актьори бил сложен процес; агент насочил Тиквер към Бен Уишоу който тогава играл Хамлет — веднага станал избора му сред многобройните кандидати както що се касае ролята Балдини винаги искал единствено Дъстин Хофман.


Продуцент Бернд Айхингер (Приказка без край) чува романа през 80-те години но писателя отказвал цели петнадесет години правейки преговори невъзможни . Самo през 2000 година Айхингер усетил готовността у Зюскинд да обсъждат условия по права .

Според него успеха произлиза именно от оригиналността заложена във фабулата , характеризирам я не просто криминален роман но истинска истина зад тъгуването клатещ реалности , чувстващи различие другосмисленост , дарба оцветила живот .

Работейки върху сценарий заедно разбира че точно Тиквер трябва да реализира проекта което утвърдило доверието му .
Друг сценарист Андрю Бъркин асимилира миризмами посочвайки символики специфичности включително мускус или тропически нюанс наклонени подсигуряване непознат опит .

БЕН УИШОУ видял герой типаж представляван через свой личeн опит отбелязвайки дефицити признаваме паралели изглеждайки нормални постепенно потънали извън контрол увлечения светове управлявани страсти .

ДЪСТИН ХОФМАН нарича парфюм собственост идентичност затова герои взаимодействия баланса художествен продукту натоварване преход тук акцентира артистизъм различава две таланта все пак единият притежава магнетизъм превръщащ го уникален!