Междено време

Началото на ХХ век се смята за едно от "най-прекрасните" периоди в нашата неотдавнашна история. България бележи значителен напредък, широки булеварди преминават през старата ориенталска София, трамваите звънят по улиците, а първите машини навлизат в полетата. Периодът е изпълнен с оптимизъм и надежда. В спомените на съвременниците, които са преживели войни и страдания, тези години остават "златни". Този успех е резултат от труда на стотици хиляди обикновени българи. Един такъв човек, който можем да си припомним, е Илия от Бяла Черква. Преди около десет години неговият дневник - записван внимателно от 1 януари до 31 декември 1900 г., беше открит и публикуван в Токио от японския изследовател Кенджи Тераджима.

Записките му ни предоставят рядка възможност да погледнем в ежедневния живот на средния българин – неговите тревоги и радости. Какво знаем за него? Не като част от статистика или маса хора, а като индивидуалност със свои уникални проблеми; вероятно сходни с тези на другите, но все пак най-важни за него самия. До момента малко хора са обръщали внимание именно на отделната личност – не известните фигури, а обикновения човек.

Целта на тази книга е да възкреси този момент чрез дневника на белочерковския селяннин Илия. Но тя не се ограничава само до него; основава се и на стотици документи, спомени, статии и размишления. Книгата има амбицията да представи живота на българина през онези дни във всичките му аспекти – както със сълзите така и с усмивките му.