Коприна

Този текст не представлява роман или разказ, а е история, която започва с мъж на име Ерве Жонкур, който пътува по света и завършва до едно езеро в ден с вятър. Самото езеро остава без име.

Може да се определи като любовна история, но ако беше само това, нямаше да има смисъл да бъде разказвана. В нея присъстват желания и страдания – чувства познати на всеки от нас, но без истински имена за тях. Всъщност става въпрос за нещо различно от любов (нещо древно). Когато нямаш как да назовеш определени неща, прибягваш до истории; така винаги е било.

Всяка история носи своята музика. Тук тя е бяла – важно уточнение, тъй като белият звук може да обърква: изсвирването му обикновено е тихо и танцуването се случва бавно. Когато музиката се изпълнява добре, звучи сякаш чуваш самата тишина; а танцьорите изглеждат неподвижни при съвършенство в движенията си. Белият звук е сложен феномен.

Не остана много за добавяне освен че действието се развива през ХІХ век – времето преди самолетите и пералните машини; те отсъстват тук.

На българския книжен пазар предстои появата на нова книга от един от най-популярните съвременни автори – Алесандро Барико. Роден през 1958 г., той пише романи и есета и работи активно в областта на музикалната критика. Носител e на множество награди за литература и произведенията му са преведени в 28 държави.

Българските читатели вече познават творчеството му чрез "Океан море", отличена с две литературни награди.
Най-забележителният роман на Барико досега вероятно е "Коприна". Историята привлича читателите независимо от възрастови ограничения благодарение на финното си повествование.

Действията във “Коприна” започват през 1861 година в Южна Франция с младия мъж Ерве Жонкур, който предприема рисковано пътешествие до Япония - страна доскоро затворена за света. Следвайки примера на местния предприемач копринарството процъфтява във селото му благодарение на него.
Но след заразяване по бубеното семе настъпват трудности: решението Ерве да замине за Япония цели закупуването на незаразено семе води до опасни приключения там. Той открива непознат свят - приятелства с велики личности и среща уникална жена без думи помежду им; връзката им остава загадка дори след многократните му посещения у дома при неговата любима Елен.
След време получава писмо написано със странни йероглифи от Елен...

Смята се почти греховно преразказване „Коприна“, защото няма как точното усещане предадено посредством мелодичния стил на Барико да бъде уловено напълно със слова! Съдържанието й вдъхновява преживявания извън написаното слово - истинската стойност лежи именно между редовете.
Читателят веднага попада под магията й при първоначалното прочитане.
„Коприна“ определено заслужава внимание както сред ценители , така и среди тези готови сами открият ново измерение чрез четене!
Авторът успява майсторски съчетавайки поглед към миналото със зрялост далеч надхвърляща годините си!

Докато четеш тази прекрасна творба човек осъзнава колко великолепие крие простотата - всичко ненужно остава зад пределите за сметка чистота почувстваемо пронизана спокоен ритъм...