Нехана. Разкази

Никога не съм си мислил, че един ден ще се наложи да откажа фамилията на баща си. За да звучи добре и за да се впиша в обществото, реших да нося името Куинс. Никой не ме принуждаваше и нямаше насилие над мен по политически причини; никой не ми държеше пистолет до главата с искането да забравя произхода си. Дори ноктите ми бяха нежни и розови – каква ужасна ситуация...

Всичко изглеждаше идентично, а всъщност нищо не беше такова. Жиголо Джо представляваше идеалния любовник – програмиран само за удоволствие. Създаването на нов живот бе премахнато като ненужна функция. Хана усещаше лека болка в корема, която приемаше с досада заради собствените си недостатъци като хомо сапиенс. Болката беше нищо в сравнение със седенето пред телевизора с дистанционно в ръка – сякаш провалила се фея без магическа пръчка. Може би всъщност тези пръчки са били просто обикновени дистанционни устройства, които феите използвали, за да сменят програмите на невидимите зрители от Средновековието? А дали е имало феи, които са посегнали на живота си? При този въпрос Хана се намръщи и решително смени канала - време беше за „Дискъвъри“.