Кого живея?

Костас Монтис не създава поетичните си сборници като завършени произведения. Неговата поезия представлява непрекъснат поток от натрупани, взаимно свързани и коментирани фрази, които образуват едно единствено стихотворение, присъстващо през целия му живот. Той позволява на времето да организира линейно фрагментите от този безкраен текст, представяйки стиховете в реда на тяхното написване, без никакви допълнителни интервенции. Книгата приключва когато достигне определен обем, а темите или цикли продължават плавно в следващото издание. Текстът се движи според естествения ход на мислите и постига баланс между откъслечност и последователност, независимост и цикличност. Опитахме се да запазим тази "неслучайна случайност" в подредбата на поетичния материал колкото е възможно и в настоящия том.