Историческо съвремие

В тази книга не се съдържат новаторски открития или поучителни съвети. Тя представлява опит да се направят значими сравнения между историческите събития и настоящето. Някои от тези паралели са наистина впечатляващи, особено що се отнася до връзката между концепции и методологии при реализиране на исторически задачи. В текста няма единствено злодеи или само добродетели. Идеализираните фигури от миналото, ако изобщо могат да бъдат наречени такива, често остават в сянка и неизвестност. Историкът, който излиза от архивите или библиотеката с твърдението за новини от историята, осъзнава, че информацията му е нито окончателна, нито безспорна. Защото постигането на абсолютната истина в историята е невъзможно. От това произтича едновременното ни колебание и доверие към историята – крайности в нашето възприятие показват отношението ни към нея: учим ли нещо от историята? Или обратното – пренебрегването на уроците й води до повторение на грешките? Все пак трябва да признаем важността на историческия опит; дори той просто служи като предупреждение. Историята е огромен ресурс с разнообразни експерименти, чрез които всяко поколение търси решения за актуални проблеми - понякога даже само оправдания.

По този начин интересът към истинската същност на историята напомня стремежа към щастието – целият процес никога не достига своя завършек. Защото какво би било нашият свят без постоянния цикъл на ново начало? Какво остава за бъдещите поколения? Това желание за познание е част от прогреса и негов синоним. Ако това ви изглежда загадъчно, то такова е и за мен; разгадаването му изглежда непосилно задача, но това не означава, че трябва да спрем опитите си да го постигнем.