Което си отива

Заглавието на сборника с разкази „Което си отива” незабавно подсказва за раздяла – било то с времето, любими неща, хора, спомени или илюзии. То също така намеква за неизразима болка при сбогуването с домашни любимци. Авторката Людмила Андровска притежава остро развито чувство за детайлите в ежедневието и умее да преобразява обикновените аспекти на живота в привлекателни художествени изрази.

Някои от разказите са наситени с дълбоки емоции и ситуации, които оставят есейна следа. Други пък предлагат сюжет със кинематографична лекота, без ненужно усложнение. Андровска се загрижила за липсата на любов в нашия суров свят и чрез своите творби се стреми да допринесе към неговото подобряване.

В духа на Йордан-Йовков тя показва своята обич към животните, успявайки да вдъхне живот на обикновените домашни питомци – кучета и котки. Докато Йовков изразява тъга поради невъзможността им да говорят: „Ако можеха да говорят”, у Людмила те сякаш оживяват и "проговарят". Сцените, описващи разделянето с тях, са трогателни и запомнящи се. Тя включва интересен текст относно връзката между човека и животните дори след смъртта.

Писателката естествено печели читателя не само със силата на собствените си преживявания, но също така благодарение на умението си думите й да резонират в синхрон с темата „която си отива”.