Когато Господ ходеше по земята

От прозореца се разкрива гледка към трите блока на първите студентски общежития. Пред тях, като малки насекоми, минават жълтите трамвайни вагони на линия номер 19, а зад тях блести Студентският град. Вдясно в парка издига своята височина телевизионната кула. Следобедната мараня плавно обгръща дерето, а отвъд него на поляната пасат черно-бели крави. Всичко изглежда сякаш е резултат от игра на домино между стари хора - карали са се и плочките са се разпръснали навсякъде.

Това е пейзажът – познат и неизменен за мен през последните двадесет и пет години. Единствено цветовете му варират: зелено, жълто, кафяво, черно и бяло в зависимост от сезона.

Пейзажът ми омръзна; пиесата е стара и актьорите не вдъхновяват интереса ми.
Изведнъж забелязвам движение – мъж в червен анцуг тича по пътеката нагоре за здраве. И аз скоро ще тръгна по същия маршрут към Американския колеж при писателя Иван Пауновски.

Той построил къща от родопска дървесина отсреща на колежа. Нося бутилка полска водка „Балтик", с която ще отпразнуваме живота си с разговори и размисли върху руската класика. Ще потърсим някое невидимо трънче от творбата й.

Пауновски е един от малкото истински събеседници по тези въпроси; преди много години завършил филология в Ленинград и отлично познава историята както на самия град, така и великата литература там написана.

Червеният анцуг пак се появява – прави втори кръг за тренировка. Ясно е – той не чете руски класици… А кой всъщност ги чете днес? Това обаче не пречи техните идеи да останат вечни.
Нито Чехов тичал някога; нито Горки също го правил - болестта им забранявала физическата активност. Тичал само Толстой – даже споменава как умело управлявал скейтборд чрез Константин Левин в романа "Ана Каренина".

Пушкин и Лермонтов яздели коне - Пушкин стилово веднага ухажвал дама докато язди; но със или без езда имало успех сред дамите.
Двамата загинали след дуели заради засегнати честни принципи.
Банкерът Атанас Буров казвал: „За чест мъжът ще воюва до смърт.” Познавал добре руската литература.

Достоевски бил запален хазартлия с надежда да спечели рулетка… Нищо не постигнал! Чернишевски преживял публичен позор... На 19 май 1864 г., след което студент превел негов роман без успех...

Стамболов арестувал шпионин Набоков под натиск... През това време Тургенев живял живот извън Русия сред любовницата Полина Виардо цели четирийсет години...
Некрасов взел жената на приятеля си…

Херцен изпитал страдания извън страната си почти три десетилетия…
Маяковски открил чувствителността между себе си и любимите…

На връзката между авторитетни фигури все още оставала тематика около човешкия опит….
Скоро нашият герой пресича река… Случайности ни напомнят трудностите у руския народ!

Когато паузирахме сме били щастливи... Изпили сме алкохол!
Времето остава непредвидимо - старостта настъпва тихомълком...

Чехов умееше да разглежда реалността справедливо... Животът продължава във всякакви форми!
И когато разговаряме тук оставайте свързани с традицията вместо просто повтарящ текстове …

Започнах тази книга точно така…"