Професия читател

Надеждата ми да убедя Владимир Набоков да се появи по телевизията беше крехка. До този момент той бе съгласен само на заснемане, докато лови пеперуди през летния сезон. Очарован и впечатлен от този мощен, ироничен човек с невероятни познания, реших да направя всичко възможно, за да го привлеча в моята мрежа – независимо колко търпение и ласкателства ще изисква това.

На 30 май 1975 година проведохме директно предаване. Той поиска уиски от известна марка, но заради зрителите помоли алкохолът да бъде поднесен в чаена чаша, за да не остави лошо впечатление. След като "интервюто" завърши, той изглеждаше щастлив като фокусник, който е успял да излъже публиката с триковете си. Всъщност със своите думи и изречения постигна същото.

Година след това Набоков почина на седемдесет и осем години. Спомням си красивата му усмивка с нотки на подигравка и как казваше на жена си и мен: “Да бягаме, шумът ще унищожи света...”

Това е само един пример от многобройните срещи и преживявания на великия френски телевизионен журналист Бернар Пиво.