Форма на живот

Уважаема Амели Нотомб,

Аз съм редник в американската армия, казвам се Мелвин Мапъл, но можете да ми кажете просто Мел. От самото начало на тази ужасна война служа в Багдад вече шест години. Пиша ви, защото страдам дълбоко и имам нужда от разбиране – убеден съм, че вие ще ме разберете.

Така започва интересната кореспонденция между един фиктивен войник и Амели Нотомб, чийто талант и способност да завладява читателите са доказани многократно.

Мелвин Мапъл е значително наддал на тегло и използва храната като форма на бунт срещу живота си във военните редици. Тя му помага да се справи с чувството за вина и дискомфорта от участието си във войната в Ирак – конфликт, който не може да проумее. Макар че получава много писма от почитатели, вниманието на Мелвин я трогва особено; той е истински фен и съдбата му я интригува. В процеса на тяхната кореспонденция тя размишлява за връзката между писателя и неговите читатели както и за самия акт на писане.

Но какво всъщност представлява загадъчният начин на живот? Дали става дума за булимията на Мелвин или за взаимодействието между Амели и написаното слово?

Авторката оставя читателя да намери собствен отговор на този въпрос, докато сюжетът поема внезапен обрат, а финалът остава изненадващ - каквито обикновено са произведенията ѝ.