Дуински елегии

Рикле дълго време размишлява и подготвя цикъла "Дуински елегии", който притежава кръгова структура и трябва да бъде публикуван в два тома: първият ще съдържа елегиите, а вторият – всички стихотворения и фрагменти, свързани с тях. Поемите са основани на формата на елегията и химна, но Рикле често не следва строгите формални правила за редуване между хекзаметър и пентаметър; вместо това той използва свободен и бял стих, запазвайки изключителната красота, гъвкавост и музикалност на своето творчество. Тази виртуозност го прави обект на възхищение от Стефан Цвайг, който го нарича "майстор на златокоеаното слово".

Първата елегия

"Кой би могъл да ме чуе сред ангелите, ако извикам към техните
редици? И дори някой от тях внезапно да ме прегърне,
то моментално бих бил погълнат от това
пленително съществувание. Защото красотата е само
началото на ужаса, който все още можем да търпим,
и сме изпълнени с такава почит именно защото тя отказва
да се ограничи. Всеки ангел носи ужасяваща сила."
Райнер Мария Рилке