Английският пациент

През 1992 година Майкъл Ондатджи издава романа „Английският пациент“. В него авторът успява да свърже съдбите на четирима герои, които са пострадали от последствията на Втората световна война. Сюжетът се развива в Италия — в една усамотена тосканска вила, през края на 1944 г. и началото на 1945 г. Романът е структуриран около две основни сюжетни линии, които по-късно се пресичат - става въпрос за човек с тежки изгаряния.

Първата линия разглежда историята на английския пациент — унгарския граф Алмаси, който проучва либийската пустиня и има любовна връзка с Катрин Клифтън, съпруга на друг учен.

Втората сюжетна линия проследява Хана — двадесетгодишна канадска медицинска сестра, която се грижи за пациента с тежки ранения след самолетен инцидент. По-късно към тях се присъединяват Караваджо – приятел на баща й и крадец-шпионин, преживял мъчения от военнопрестъпници; както и Кип – млад сапьор от индийски произход. Той работи през деня по разминиране на терени от немски бомби и мини, а вечер споделя интимни моменти с Хана. Алмаси остава известен като „английският пациент“, тъй като документите му са загубени при катастрофата в северноафриканската пустиня. След спасението си от бедуини той не помни самоличността си и е лекуван под името британски офицер поради факта, че говори английски език и изглежда принадлежи към висшето общество.

На базата на този роман е направен едноименният филм, който през 1997 година печели „Оскар“ в девет категории. Филмовият вариант акцентира главно върху интригата между пациента и неговата любима.