Една и съща нощ. Дневник на един роман

В миналото често се питах: „Какво би станало, ако...”

Сега обаче си казвам: „Защо да не опитам!...”

Защото времето преминава бързо и нощта настъпва с невероятна сила. А тя остава все така неизменна. И словата също са познати. „...едри, груби младежи със сиви лица, ниски чела и плоски очи...” – споделя Гео Милев, а един забравен днес писател му отговаря веднага: „О, Геомилевщина, тъмно проклятие, което гледа на литературата само с едно око и половин глава!”

След това идват хората с ниските чела и окървавени пръчки...

„При първите си визити у дома на Ш., Гео беше силно впечатлен от него; и аз самата усещах как той излъчва необикновено магнетично влияние, на което никой не може да устои - включително самия Гео. Той вече наклоняваше своите възгледи към анархизма и за мен беше очевидно, че това е под влиянието на Шейтан.

Няма да преувелича ако кажа, че болката ми за Гео щеше да бъде много по-малка в горчивината си, ако Г.Ш. бе останал жив.”

Из кореспонденция между Мила Гео Милева и пловдивския анархист д-р Константин Кантарев

[...]

„Христо Карастоянов разказва ярко и динамично за време, когато нито един от персонажите не успява да намери миг спокойствие. Огромната каша от хаоса е осеяна с малки твърди частици - основа върху която читателят може да се задържи докато вихрушката на събитията го носи през историята.

Това е значителен политически роман представен безкомпромисно.”

Хелмут Шонауер, Lesen in Tirol

[...]

„Аз съм жив!” – учудено протестира поетът.

„Не си! Не си!” – промълвил другият. “Вече не си жив… просто още не знаеш...”