Един френски роман

В "Един френски роман" Фредерик Бегбеде потвърждава имиджа си на бунтар и любител на партитата, като използва преживяванията си от двудневния арест за употреба на кокаин в обществено пространство, за да представи по уникален и увлекателен начин своя живот, както и историите на своите предци. Писателят ни пренася през времето – от миналото до част от настоящия век – докато търси изгубеното детство. Неговият автобиографичен разказ е сплав от съвремие и история, поднесени с едновременно иронична нотка и дълбока емоция.

Бегбеде описва Ема Бовари в контекста на 70-те години, която по време на развода си запазва мълчанието относно страданията, причинени от двете световни войни.

Той говори за мъж, който става бонвиван в опит да се справи с чувството за изоставяне; баща му пък придобива циничност след разбито сърце.

Разказът включва по-голям брат, който прави всичко възможно да не прилича на родителите си, а малкият брат се стреми точно обратното – да не бъде като него.

През очите на меланхоличното дете във фатално обременена страна наблюдаваме как то расте при условията на родители със счупени мечти за брака им.

Накрая виждаме една държава, която успява да загуби две войни под претекст че ги е спечелила и след това губи колониалната си власт без осъзнаване значението й.

Такъв беше моят живот: един истински френски роман.