Демоните на Фуатино

В този момент бях изтощен и вече нямах никаква надежда. Още сто фута деляха мен от шхуната. Лицето ми беше потопено във водата, когато видях как акулата се подготвя за ново нападение, а между нас премина кафяв силует – това беше Отоо.

- Плувай към шхуната, господарю! - извика той с радостен тон, сякаш говореше за нещо забавно. - Аз познавам акулите. Те са мои братя.

Послушах го и започнах да плувам бавно напред, докато Отоо обикаляше около мен, винаги на разстояние между мене и акулата. Той отбиваше атаките й и ме вдъхновяваше да продължа напред.