Бежанци

Романът на Весела Ляхова впечатлява най-напред с храбростта на автора да избере тема, която не попада в "романтичната" част от българската история. Тази тема е болезнена и продължава да напомня за раните по нашата идентичност дори след толкова години. Освен това, умелото развитие на сюжета преминава през един "обективен корелатив", който обикновено се избягва в женската литература. Произведението „Бежанци“ предразполага читателя да го възприеме като сага - разказ за период, когато оцеляването представлява философия на живота и същевременно е неми сигнал от подсъзнанието, заглушен от инстинкта за самосъхранение.

Текстът силно се вписва в добрите традиции на българския исторически роман. Едно от значимите качества на писателския стил и подхода на Ляхова е нейното внимание към документалната истина (достоверността) и начина, по който интерпретира фактите чрез прецизна реконструкция на автентичния исторически контекст под художествен ъгъл.