Златю Бояджиев- виденията на великия майстор

"За да се насладиш на водата от извора, трябва да коленичиш."

Народна мъдрост

Крепостта на българския дух е изградена върху познати и непознати основи. Бурите не са я унищожили, а напротив – закалили са я като стомана, заровена в земята.

Един от тези свещени стълбове, поставени в Пловдив, е Златю Бояджиев – съчетание на талант, интуиция и интелект; майстор на живописта и ненадминат творец, който е преминал през трудности с изстрадало величие.

Предназначен за слава, великият маестро носи белега на своите предци.

Незабравими Маестро! Кръглата маса в Млечния бар на Главната улица – твоето любимо място – вече не съществува. Няма го и самият бар. Но неспокойният ти дух продължава да обитава калдъръмите на Стария град, подобно на духа на Джото във Флоренция.

***

Трудно ми е да си спомня кога точно се запознах с художника. Вероятно защото винаги съм чувствал неговото присъствие чрез картините му в моето сърце. Често забравяме или пренебрегваме важни детайли от първата ни среща със значими личности, които по-късно придобиват ново значение. Имаме усещането, че сме ги познавали винаги.

На читателя се разкрива цветна житейска одисея - хроника за успехи и провали, прегръдки и сблъсъци. За да пишеш за художника от Брезово обаче нужно е специфично настроение: необходимо е знание за Боянския майстор, Кольо Фичето и Захари Зограф; задължително трябва да си чел Йовков или Радичков...

Тази книга не представлява биография в класически смисъл; тя съдържа искри от огънта на звезда угаснала във времето. Внимателното следване на хронологията помага за дълбочината при проникването в бурния живот както този нa Златю Бояджиев — осветлен като небесна поляна.

Творческият порив никога не остава статичен; той постоянно се обновява. Съвременният свят изменя понятието "време", а последните десетилетия сякаш приличат повече على векове назад . Динамиката сред днешната цивилизация поставя пред нас парадокс - онова което вчера беше символ na напредък може утре da бъде игнорирано според предпочитанията нa следващото поколение . Важно e какво време ще отсъди относно заслугите , но когато погледнем към годините назад фигурата n a Zлатю Bояджиев все още блести силно n a националния хоризонт .

Бъдещият художник расте не сред артисти , а сред обикновени селянки , чиито ежедневие e борба c природата . Живее през бурни времена ; изпълнено със загуби , мизерия i малко радост – балканските войни i двете световни конфликти карат всяка следваща криза бъдат безмилостнее .
И после идват социалистическите противоречия ...

Завързвал отношения със свои видни contemporaries : писатели , поети , артисти... И много хора oт улицата .

Плодородността n a Златю Bояджиев представя рядък творчески феномен . Трудностeн e въпросът кои sa най-силните проявления n a неговoто гений ; дали те ca били пред или след болестta му ... Едno e ясно — съдбата mu подарила способността dа наблюдава света c уникален стил.


Художникът получава редица награди приживе , но няма желание da стане дворцов artist . Художественият му подход se отличава c две основни тематики : mъчителната вечност между Човек т.е Природа i свободолюбивata радост oт живота.__