Доказателство за Рая

На 10 декември 2008 година д-р Ибън Алегзандър е хоспитализиран в спешното отделение с необяснима болест, която лекарите не успяват да диагностицират. Скоро след постъпването си той изпада в кома. Оказва се, че страда от изключително рядка форма на бактериален менингит, засягаща само едно на всеки десет милиона души и обикновено срещаща се при деца. Възрастен може да бъде заразен единствено след операция на мозъка, което не е случаят с Ибън.

След седмица в кома шансовете му за възстановяване почти липсват. Тази агресивна болест разрушава мозъчната тъкан и води до смъртност над 90% от пациентите. Дори ако би успял да се събуди, вероятността той да остане във вегетативно състояние е висока. Затова фактът, че Ибън започва да говори логично и свързано след като отваря очи, е разглеждан като истинско медицинско чудо. Той описва опити за преживявания в друго измерение, където е срещнал Бога. Подобни явления при пациенти близки до смъртта са често наблюдавани; въпреки това медицинската общност остава скептична към тези истории и ги интерпретира като резултат от несъзнателна активност на мозъка.

В случая с Ибън обаче такова обяснение не стои: поради заболяването му неговият мозък всъщност не функционира нормално.

Ибън Алегзандър бил впечатлен от ярките цветове на света около него – там имал контакт с ангелски същества и могъл телепатично да комуникира, а освен това чул неземна музика.

Бактериалният менингит унищожава кората на главния мозък – частта пряко свързана със способността ни да мислим и чувстваме; именно тази част била недостъпна по време на дългата му кома. Все пак той има преживявания толкова живописни и реалистични спрямо „реалния“ свят - откритие неврохирургът сам счита за напълно необяснимо предвид познанията си относно функционирането на мозъка. Според традиционната научна теория човешкото съзнание зависи от дейността на този орган; но какво ако то произлиза от някакво висше ниво? За типичния западен учен като него (който никога досега сериозно не се замислял за Бога или живота след смъртта), подобно прозрение представлявало значимо откритие.

Случилото се с Ибън предлага нов поглед върху природата на човешкото съзнание; той получава важни послания сходни сред всички хора преминали през близки до смъртта ситуации: безусловна любов към нас; отсъствие на страх; идеята за живот само уроци вместо грехове.

Преживяването му провокира дори най-упоритите скептици (като самия него преди) да преосмислят убежденията си относно реалността зад подобните преживявания, структурата на човешкото съзнание или наличието на други светове и безсмъртието na душата.

Д-р Реймън Муди казва: "Опита d-r Iban Alexander e naj-starnoto chto sa chuval za poveche ot chetirideset godini izsledvane na tozi fenomen i to e jivo dokazatelstvo za sushtestvuvaneto na zhivot sled smartta."